Lemi`s one-shot

"Съжалявам, Саске... това е за последно.", а след това всичко потъна в тъмнина.

**********************

Бягахме... бягахме кокото се може по-бързо. Трябваше да стигнем на време. Още малко... почти стигнахме. Спряхме и шокираща гледка се разкри пред очите ми. Това не можеше да е истина... не можеше да сме закъснели. Нямаше и следа от Саске, а там... пред стената, на която беше изрисуван знака "Учиха", лежеше Итачи. Черната му коса беше разпиляна по земята. Очите му - затворени, а от устата му се стичаха две струйки кръв. Мантията на Акацки, която носеше попринцип, сега не беше на него. Лицето му беше спокойно и, ако не бяха кръвта и белезите, човек би си помислил, че спи. Усещах как сълзите напират да потекат от очите ми и вече не чувах и не виждах нищо. Не можех да издържам на тази гледка. Итачи беше мъртъв, а Саске - избягал. Не можех да понеса повече. Започнах да тичам само направо, като се опитвах да избягам от мислите в главата ми. Смътно съзнавах, че Наруто бяга след мен. Виковете му отекваха в съзнанието ми, но аз така и не ги чувах. Не можех да се откъсна от гледката, която допреди минути беше пред очите ми.
-Сакура-чан! - Наруто вече бягаше до мен. Знаех, че не мога да му избягам, за това спрях и седнах на един камък. Русото шиноби седна до мен и заговори уверено, но и мило.
-Сакура-чан, успокой се. Моля те! Ще върнем Саске на всяка цена. Няма да го оставим да ни се изплъзва всеки път, когато сме толкова близо до него. - Както си и мислех, Наруто не разбираше нищо. Усетих как една сълза се стича по лицето ми и побързах да я избърша.
-Наруто... - започнах аз, но той не ме остави да довърша.
-Виж, Сакура-чан. Всички тръгнаха да те търсят. Ти избяга така внезапно, че не можахме да разберем какво става. Моля те, върни се с мен. Оговорили сме място, на което да се срещнем. - Това, че всички са тръгнали означава, че Итачи все още е там. Наруто продължи да ме убеждава да тръгна. - Хайде, Сакура-чан! Да тръгваме, а утре, след като си починем, ще тръгнем пак да търсим Саске. - Добре! Това беше. Вече не издържах.
-Не става въпрос за това Наруто! - извиках в лицето му и изчезнах в облак дим. Върнах се на мястото, от което избягах. Взех тялото на Итачи и се затичах към един изоставен манастир, който беше наблизо. Като малка често идвах на къмпинг тук с родителите си и посещавахме манастира, но сега той е изоставен и няма никой, който да е ходил там поне от две години. Стигнах до сградата, и когато влязох се качих на втория етаж, за да оставя Итачи на едно от леглата в стаите. Три стаи на горния етаж бяха напълно запазени, което много ми помагаше в тази ситуация. Манастира беше много навътре в гората и напълно забравен от хората, така че не виждах смисъл от някакви по-специални мерки за прикритие на сградата. Освен това не вярвах някой да ме потърси тук. Разтършувах се из шкафовете и намерих едно одеало. Върнах се при мъжа и с последната си останала чакра започнах да го лекувам. Чакрата ми беше малко, а и бях изморена от тичането, така че не можах да издържа дълго. Но поне излекувах по-дълбоките рани.Сега проблема беше, че има само едно одеало. Метнах го набързо върху Итачи. Легнах на другото легло и затворих очи. Беше странно как се развиха нещата.
******************************
Слънчевите лъчи, залещи лицето ми, ме събудиха. Отворих очи и погледнах към Итачи. С изненада установих, че него го няма.
-Събудила си се? - Седнах на леглотои погледнах към вратата на стаята. Итачи се беше облегнал там, скръстил ръце пред гърдите си, изучаващ ме. Станах, за да се приближа към него, и усетих как одеалото се плъзга по тялото ми. Явно ме беше завил. Отидох до него и започнах да го оглеждам.
-Как са раните ти? - попитах го. Изглеждаше добре, макар да нямах чакра, когато го лекувах.
-Добре са. - каза мрачно той. - Защо ме спаси? - погледнах го в очите учудено.
-Сложно е. - казах тихо. Той хвана брадичката ми и придърпа лицето ми към неговото.
-Не успя да получиш единия брат, затова пожела другия? - самодоволна усмивка се изписа на лицето му. Ядосах се и го ударих в гърдите, след което се върнах на леглото.
-Не е така. - казах студено, а в следващия момент усетих устните му върху моите. Ръцете му шариха по цялото ми тяло. Отвръщах на всяко негово движение и докосване със същото. Разума ми казваше да не му се давам, да го направя по моя начин с моите правила, но кой го слуша, по дяволите? Харесваше ми така. Ръцете му се плъзнаха под блузата ми, тялото му притискаше моето към леглото. Не забелязах кога останах без дрехи, но нямах нищо против. Ръцете му минаваха по цялото ми тяло, следвани от устните му. Едва си поемах дъх.
-Не трябва да правим това. - казах задъхано докато се опитвах да се отърва от блузата му.
-Знам. - той впи устните си в моите. Езиците ни се бореха за надмощие, но никой не побеждаваше. Чернокосият плъзна устни по врата ми, по гърдите ми, по корема ми.
-Разкарай това. - казах аз нацупено и се отказах да дърпам блузата му. Той се засмя и след миг беше в същото положение като мен - напълно гол. - Нямаме други дрехи. - уточних през няколко целувки, когато усъзнах, че дрехите ни са на парчета из цялата стая.
-А трябват ли ни? - не му отговорих. Претърколих се, така че аз да съм отгоре и започнах да целувам врата му. Придвижих устните си надолу към корема му и усетих как мускулите му се стагат, когато наближих члена му. Надигнах глава и го погледнах в учите. Гледаше ме доста учудено. Дяволита усмивка се изписа на лицето ми.
-Не очакваше това от шиноби на Коноха? - попитах тихо и целунах члена му. Трябва да призная, че беше доста голям.
-Не го очаквах от теб. - каза той едва. Знаех, че му харесва. Вкарах члена му в устата си и започнах да въртя езика си около него. Усещах как Итачи стаяга мускулите си, как се сдържа да не издаде някакъв звук. Ръцете му ме хванаха и той ме издърпа нагоре към него. Изъртя се и вече той беше върху мен. Погледнах го и се нацупих.
-Няма да си играем вечно. - уточни той, виждайки изражението ми. Надигнах се и го цевлунах. Отново преплето езика си с неговия. Спуснах ръцете си надолу по гърдите му, по корема му и хванах члена му. Усетих как се усмихва. Започнах да движа ръцете си по члена му, докато той целуваше гърдите ми. След миг Итачи спря и хвана ръцете ми като ги затисна над главата ми. Погледнах го объркано.
-Какво ти стана? - попитах.
-Наистина не трябва да правим това. Освен това аз дори не знам защо ме спаси. Може би искаш да измънеш някаква информация от мен. Все пак си от Коноха. - обясни ми той, но можех да видя желанито в очите му. Изобщо не му се искаше да спираме.
-Итачи, наистина ли не ми вярваш? Наистина ли мислиш, че бих пожертвала тялото си за информация. Помисли трезво. Ако ми трябваше информация изобщо нямаше да те лекувам. Нямаше и да те нося до тук. Щяхме да те разпитаме всички. Но тук няма други нинджи освен нас двамата. - погледнах го в очите гневно. Той пусна ръцете ми и ме целуна.
-Права си. - каза с усмивка. - А и защо да не се възползвам. Дори да го правиш за информация, никога не съм бил разпитван по такъв начин. - ухилих се и го придърпах към себе си за още една целувка.
-Итачи... - казах съвсем тихо. В следващия момент устих как члена му рязко влиза в мен. Чернокосия ме целуна, за да заглуши вика. Бях правила секс и преди, но по дяволите, това си беше нещо голямо /не можах да се сдържа xD/. Итачи започна да се движи бързо. Викове и стенания се изплъзваха от устните ми. Усещането беше невероятно. Усещах дъха на мъжа срешу лицето си. Целунах го бурно. Усещах, че скоро ще свърша. Итачи увеличи темпото. Члена му навлизаше дълбоко в мен. Той също щеше да свърши скоро. Усетих връхлитащия ме оргазъм и след минута свърших. С последен тласък на таза си Итачи също свърши в мен. Тялото му се отпусна върху моето. И двамата дишахме тежко, но това не ми попречи да уточня нещо.
-Деня не е свършил, а нощта не е дошла. - мъжът се ухили. Разбра много добре какво имах предвид.
-Дри няма да си починеш. - каза той и започнахме всичко отначало.

За един миг всичко изчезна, а после пак се появи. Нямах представа кой е
той, но знаех, че чака мен. Очакваше да хвана ръката му и да го последвам в
светлината. Нещо в мен сякаш крещеше. Казваше ми, че ако отида с него, никога
повече няма да мога да се върна. Казваше, че трябва да иузбера – да живея тук
или да отида в друг свят. Не знаех какво ме очаква след светлината, но исках да
отида с него. А после всичко стана толкова бързо. Не знам как, нито кога, но
бях хванала ръката му и бяхме минали през светлината. А аз... аз бях нещо
различно. Усещах, че вече не съм човек. Но знаех, че каквото и да съм, нямаше
значение. Бях с него. Друго не ме интересуваше.

Изведнъж всичко стана
черно. С изненада установих, че съм в стаята си.
-Сън! – казах тихо,
надявайки се, сигурно съвсем напразно, някой да каже, че не е така. Но нищо.
Нямаше отговор. Бях сама в тъмната студена стая. Вече няколко нощи сънувах този
сън. Красиво момче, светлина и... и нещо странно. Нямам представа защо, но исках да знам,
изпитвах нужда да знам, в какво съм се превърнала там. В съня ми. Отвъд
светлината. Погледнах часовника. Беше
07.00 часа сутринта. Ако бях запомнила правилно, днес класът ни щеше да се
сдобие с нов ученик. Естествено някой трябваше да му помага да се ориентира в
училище и това бях аз. Все пак учителят трябваше да ме накаже някак, защото бях
избягала от час по Биология. Това трябва да ми бъде за урок. Не ми стига, че
ходя на училище, но сега трябва да бъда и бавачка. Станах и отидох до банята,
за да си измия зъбите и лицето. След това облякох червения си потник и късата
черна пола. Взех чантата си от стола и излязох. Естествено вече всички се бяха
събрали в класната стая и със сигурност изгаряха от нетърпение да видят новото
момче. Седнах на мястото си, бях единствената, която стои сама, и започнах да
рисувам завъртулки върху тетрадката си. След около пет минути учителят влезе в
стаята, но аз не му обърнах никакво внимание. Сигурно и новият беше с него,
защото изведнъж всички млъкнаха и се чуваше само по едно ахване от време на време.
Не си направих труда да вдигна поглед, за да видя новодошлата атракця.
Предпочитах да се порадавам на последните си няколко минути лично пространство.
Не бях разбрала, че учителят е започнам да говори, но го чух да ме вика и
вдигнах глава, за да видя защо нарушава спецялния ми момент. И изведнъж целият свят спря да се върти.
Замръзнах на място и дори не дишах.
„Как е възможно това?”
помислих си аз. Пред мен стоеше момче със златна коса, стърчаща във всички
посоки, и черни очи.
„Не! – икрещях в ума си –
Та това е невъзможно!” Пред мен стоеше момчето от съня ми. Беше нечовешки
красив. Насилих ръцете си да се движат, за да махна раницата си от стола до
мен. Момчето седна на него и за един миг погледите ни се срещнаха. Очите му
излъчваха омраза. Гледаше ме сякаш се бори с някакъв инстинкт. Инстинкт, който
му казваше да ме нападне, но той знаеше, че това не е правилно и му се
противопоставяше. Отдръпнах стола си възможно най-далеч от него и се взрях в
учителя без да виждам нищо. От време на време поглеждах към момчето, но веднага
извръщах поглед настрани. Цял час той ме
гледаше със същия леден поглед. Когато звънецът би, всички излязоха от стаята,
а аз дори не помръднах от мястото си. Все още не можех да повярвам, че това се
случва.
-Здравей! – чух да казва
някой със съвършен глас. Беше сякаш звъняха камбанки. Очите ми се отвориха
широко от шок след като осъзнах, че той все още стоеше до мен и ме гледаше. –
Аз съм Ник Хопс. – продължи той. – Ти сигурно си Мили.
Думите заседнаха в
гърлото ми. Исках да го попитам дали е истински, защо беше в сънищата ми и
много други неща, но въпросите останаха незададени. Успях да се насиля да кимна
в отговор. Той не каза нищо друго. Денят мина много бавно. Мислех, че никога
няма да свърши. След училище отидох на работа в местния магазин за туристически
принадлежности. След това се прибрах вкъщи, вечерях, написах си домашните и
излязох навън. Исках да пообиколя улиците. Вече беше тъмно и навън имаше много
малко хора. Луната осветяваше земята, а хилядите звезди блещукаха на небето
като малки светещи точки. През цялото време той беше в съзнанието ми. Мислех
само за него. Изведнъж се блъснах в някого. Погледнах нагоре, за да видя
„жертвата”. Отново застинах на място и спрях да дишам.
-Ти... – казах едва чуто.
-Моля? – гласът му беше
различен. Не беше толкова красив. Загледах се по-добре, като се постарах да
изчистя съзнанието си.
-О... Извинете. – казах
засрамено и продължих напред.
Зарових ръце в джобовете
на якето си.
„Ти...” – помислих си и
погледнах към небето. Усетих лека усмивка да се прокрадва на лицето ми.
Неговото лице скриваше всички звезди.

*********************************

Слънчевите лъчи огряха лицето ми. Лениво отворих очи и погледнах часовника. Веднага скочих от леглото. Бях се успала. Станах и възможно най-бързо се преоблякох. Обух първите дънки, които се изпречиха на пътя ми, и навлякох черния си сутчер. Взех чантата си и обух ботушите си. В главата ми изплува образа на Ник. Днес щях да го попитам. Щях да разбера защо ме гледаше така. Щях да разбера защо го сънувам. Щях да разбера всичко. Не бях усетила кога съм стигнала до училище. Въздъхнах и се запътих към кабинета по Биология. Когато влязох отидох на чина си и с изненада установих, че Ник го няма. "Къде ли е?" помислих си и отново започнах да драскам по тетрадката си. След няколко минути учителят влезе и започна да разказва скучния си урок. Не го слушах изобщо. Бях заета да подреждам въпросите в главата си. Целият ден Ник не се появи, което си беше доста странно. След училище отидох направо на работа в магазина. След това, по познатата схема, отидох в къщи, за да си оставя нещата, и излязох да се поразходя. Бях гладна и отидох да вечерям в един от близките ресторанти. Когато приключих отидох в парка. Нямаше никой осшен щурците, които бяха скрити в тревата, свирещи тихи мелодии. В центъра на парка имаше фонтан, който изглеждаше направо вълшебно на лунната светлина. Седнах на една от пейките, които бяха около него. Стоях и размишлявах за отцъствието на Ник. Да не дойде на училище още втория ден... това дори аз не го направих. Чух шум зад гърба си и веднага се обърнах.
-Има ли някой? - попитах. В мен се надигна паника. Вече беше късно и много тъмно. - Кой е там? - мисля, че не успях да прикрия треперенето на гласа си. И Изведнъж от нищото пред мен се появи мъж. Беше облечен в черно и лицето му не се видаше, защото беше с качулка.
-Здравей! - каза той, а гласът му беше същият като на Ник - като камбанен звън. Само с едно движение той разкъса суитчера ми на парчета. - Може да си поиграя малко с теб преди да те изям. - каза той и се наведе към шията ми. Ръката му се плъзна към гърдите ми. Усетих ледените му устни върху кожата на шията си. Ръката му започна да стиска едната ми гърда първо нежно и бавно, а след това грубо и бързо. Борих се, за да се освободя, но мъжът беше много по-силен от мен. От очите ми потекоха сълзи, когато другата му ръка се придвижи по корема ми и се насочи към копчето на дънките. Но изведнъж мъжът спря.
-Мамка му!- изсъска той и изчезна толкова бързо, колкото се и появи. Побягнах плачейки. Цялото ми тяло трепереши и едва стоях на краката си, но трябваше да бягам. Блъснах се в някой и веднага отскочих назад от страха, но краката ми толкова трепереха, че паднах на земята. Затворих очи о закрих лицето си в шепи. Усещах как цялото ми тяло трепери. Две силни, студени ръце ме вдигнаха на крака и аз немощно прошепнах:
-Моля те! Не ме наранявай!
-Мили. - нежен глас. Глас, който бих разпознала навсякъде.
-Ник!- извиках през един хрип и се сгуших в него. Притиснах тялото си до неговото и заплаках силно. Ръцете му се сключиха около мен и той зарови лице в косата ми, вдишвайки дълбоко.
-Спокойно. - прошепна. - Ще те заведа у вас. - в съзнанието ми се появи мисълта, че той не би трябвало да знае къде живея, но това не ме интересуваше в момента. Оставих го да ме вдигне на ръце като булка и да ме прибере у дома на безопасно място. Увих ръцете си около врата му и зарових лице в студената кожа на шията му. Не усетих кога пристигнахме, нито как Ник е успял да отключи, нито кога се бях озовала в леглото си. Ник ме остави да легна и понечи да си тръгне, но аз го хванах за ръката.
-Моля те! - прошепнах. - Не си тръгвай. Остани при мен. - стори ми се, че в погледа му видях, нещо като тъга, но той се върна и легна до мен. Притиснах се в тялото му и всички тревоги изведнъж ме напуснаха. Стояхме прегърнати в тишина.
-Защо не дойде на училище днес? - попитах накрая аз.
-Не можех. - отговори веднага Ник. - Нямаше да мога да издържа да съм около теб. - вдигнах глава и го погледнах в очите. Птиближих лицето си към неговото и устните ни се сляха. Той отговори на целувката ми със същото желание и страст като моите. И после стана нещо странно. Сякаш видях цялото му минало. Картини прелитаха през главата ми и благодарение на тях разбрах нещо важно. Нещо, което дори не ме интересуваше. Отделих устните си от неговите с голямо нежелание и, когато нормализирах дишането си казах с твърд глас.
-Не ме интересува, че си вампир. Няма да ми пука, дори ако си върколак, вещица или дори чудовището от Лох Нес. Просто искам да си с мен. - и отново го целунах. Наистина не ме интересуваше, че е вампир. Обичах го дори още преди да се срещнем, но просто не го бях осъзнала. Исках само да сме заедно. Той прекъсна целувката и ме прилепи до себе си. Зарови лице в косата ми и повече нищо не казахме. След около 20 минути започнах да се унасям и точно преди да заспя Нок прошепна в ухото ми:
-Обичам те! - две малки думи, които ме изпълниха с щастие. Две малки думи, които бях сигурна, че ще чувам до края на живота си.